За получаване на патент в България е необходимо да се подаде заявка за патент за изобретение в Българското патентно ведомство (БПВ). Всяка подадена заявка за патент в България е подложена на дълга и сложна процедура. Процедурата може да отнеме години, преди да се стигне до патентоване на изобретението. Производството в Българското патентно ведомство преминава през определени етапи в процедурата. Всеки един от етапите има специфични изисквания. Ако изискванията по време на някои от етапите не са изпълнени, то патентен експерт от ведомството „предупреждава“ заявителя. Заедно с това се дава определен срок, в който тези нередности могат да бъдат отстранени. Продължителността на процедурата не е от значение, ако бъде издаден патент! Заявителят се ползва с така наречената „временна закрила“. Временната закрила има обратно действие, ако патента бъде издаден. Как всъщност се получава патентна защита в България?
За да се придобие предварителна представа за потенциала на изобретението, добре е да бъде извършено предварително патентно проучване. То предоставя актуална информация за състоянието на техниката и е ориентир дали изобретнието има шанс да получи патент. По време на процедурата върху всяка подадена заявка за патент в България се извършва патентна експертиза. Патентната експертиза най-общо включва патентно проучване и оценка на критериите за патентоспособност. Всяка подадена заявка подлежи на проверка за формулировката на претенциите и проверка за приложимостта на изобретението. Необходимо е патентното описание и патентните претенции да бъдат ясно и точно формулирани. В процедурата по разглеждане на заявките за патент за изобретение се извършва проучване. То е придружено с анализ на това, дали изобретението е ново и има ли изобретателска стъпка. Процедурата по разглеждане на заявките за патент в България се води от патентен експерт от Българското патентно ведомство.
Заявката за патент се подава в Патентното ведомство и се вписва в Държавния регистър на патентите. Начинът на оформяне на заявките и редът за подаване са разписани в наредба на Министерския съвет. За дата на подаване на заявката се счита датата на получаване в Патентното ведомство на следните документи: заявление за патент с наименование на изобретението, за което се иска издаване на патент, както и с идентификационните данни на заявителя на български език; описание на изобретението, разкриващо най-малко неговата същност.
Заявката за патент, освен задължителните документи, трябва да съдържа и: една или повече претенции; чертежи, ако са необходими за поясняване на изобретението; реферат; декларация и приоритетно свидетелство, когато се претендира приоритет; ако заявителят подава заявката чрез представител по индустриална собственост, към заявката се прилага и пълномощно.
В едномесечен срок от подаването на заявката за патент, за всяка заявка с установена дата на подаване се извършва проверка за това дали е коректно попълнено заявлението и дали съдържанието на заявката е пълно. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. В този етап от изключително значение е коректното определяне на таксите за заявяване и тяхното заплащане. Когато към заявката за патент не е приложен документ за платени такси, на заявителя се предоставя тримесечен срок.
В тримесечен срок от проверката по формална експертиза се извършва предварителна експертиза. Прави се проверка на претенциите, описанието и реферата. Когато се констатират недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. При извършване на предварителната експертиза се проверява дали обектът на заявката се счита за изобретение. Следи се също дали самото изобретение не е изключено от защита. [научете повече за изобретение]
Когато се констатират такива недостатъци, заявителят се уведомява за това и му се предоставя тримесечен срок за отговор.
За заявката, по която са заплатени таксите, се извършва публикация в официалния бюлетин на Патентното ведомство непосредствено след изтичането на 18-ия месец от датата на подаване, съответно от приоритетната дата. Едновременно с публикацията за заявката Патентното ведомство осигурява достъп до описанието, претенциите и чертежите. В тримесечен срок от публикацията за заявката всяко лице може да направи писмени възражения относно патентоспособността на заявеното изобретение, подкрепени с доказателства. Лицата, подали възражение, не стават участници в производството по заявката.
По всяка заявка експерт от експертизния отдел проучва състоянието на техниката за най-близките технически решения до изобретението. След проучването се изготвя доклад, както и писмено становище относно патентоспособността на изобретението, съгласно критериите за патентоспособност – новост, изобретателска стъпка и промишлена приложимост. В тримесечен срок от получаването им, заявителят може да внесе промени в заявката и да направи коментар на становището и постъпилите възражения (ако е необходимо).
Когато в становището е установено, че изобретението не е патентоспособно, тъй като не отговаря на критериите за патентоспособност, и заявителят не отговори в срока, не отстрани недостатъците или възрази неоснователно, се взема решение за отказ за издаване на патент. Ако от проучването се установи, че заявеното
изобретение е патентоспособно, но описанието и/или патентните претенции не отговарят на изискванията за техните форма и съдържание, заявителят се поканва да ги коригира в тримесечен срок.
Когато след проведената експертиза и кореспонденция със заявителя се установи, че изобретението е патентоспособно и са спазени изискванията за претенциите, описанието и реферата, на заявителя се изпраща писмено съобщение за заплащане на такси, при което се взема решение за издаване на патент едва, когато таксите са заплатени. В официалния бюлетин на Патентното ведомство се прави публикация за издаване на патент непосредствено след изтичането на три месеца от вземане на решението. В едномесечен срок от публикацията се издава електронно свидетелство за патент за изобретение. Заявителят става патентопритежател, т.е. получава патентна защита върху своето изобретение.
Всеки патентопритежател има отговорността да поддържа действието на своя патент в България. Ако патентът прекрати своето действие, патентопритежателят губи изключителните права върху своето изобретение и то става свободно за използване от всички. Основното задължение, което има патентопритежателят, е заплащане на годишни такси. Когато годишните такси не се заплатят, патентът спира да действа (угасва), а това е необратимо, т.е. не може повече да се получи монополно право за същото изобретение. Освен заплащане на годишни такси, притежателят трябва да защитава своя патент при различни казуси. Пример за това е процедурата по обявяване в недействителност. В тази процдура патентната защита бива атакувана. Обявяването в недействителност се нарича „патентен спор“ и се води пред състав в Патентно ведомство. Притежателите на патент имат много и различни отговорности, ето защо услугите на патентен представител са често търсени.
Освен с патент за изобретение в България, изобретението може да бъде защитено алтернативно чрез регистрация на полезен модел. Полезният модел е алтернативна форма на патент за изобретение и често се наричат „малък патент“ или „малко изобретение“. Защитата на изобретения чрез полезен модел и патент носи еднакви изключителни права. Полезните модели в България действат до 10 години, а защитният документ се получава след по-кратка процедура и много по-бързо от патента. Не всяка заявка за патент може да бъде трансформирана в заявка за регистрация на полезен модел в България. Заявка за патент, отнасяща се до биотехнологични изобретения, методи, химични съединения или тяхното използване, не може да се трансформира в заявка за регистрация на полезен модел. Когато по такава заявка постъпи искане за трансформация, експерт уведомява заявителя за недопустимостта на трансформацията и му предоставя едномесечен срок за отговор и корекции.
Представителите по индустриална собственост за патент са по-известни като патентен представител или патентен адвокат. Функциите на патентния представител са да се погрижи за коректното оформяне на заявките за патенти и полезни модели със съпътстващите им претенции и описание. Такъв представител може да допринесе до голяма степен за издаване на патент. В повечето случаи съдействието на специалист е критично за „бъдещето“ на заявката за патент. За изготвянето на добре аргументиран отговор или внасянето на промени, които да преодоляват недостатъци, посочени в становище на експертизата, също е добре да се потърси помощта на представител по индустриална собственост, който да проведе комуникацията от името на заявителя. Патентният представител може да следи поддържането на патента в България, а в патентен спор защитата от професионален представител може да бъде най-доброто предимство на патентопритежателя.
В „Би Ви & Ко“ имаме необходимия опит с подаването на заявки за патент, получен в патентната експертиза на Българско патентно ведомство. Като регистрирани професионални патентни представители, ние водим патентни процедури на стотици наши клиенти в България, в Европа и по света. За нашите клиенти извършваме необходимите предварителни проучвания, които намаляват вероятността от отказ в процедурата. От работата в експертизата на Българско патентно ведомство получихме безценен опит при оформянето и подаването на заявки. На база моножество разгледани и подадени от нас заявки, нашите клиенти получават качество, което отговоря на нормативните изисквания. Нашият опит ни научи да предоставяме бързи услуги на разумна цена. При нужда от съдействие, обърнете се към нас за БЕЗПЛАТНА ПЪРВА КОНСУЛТАЦИЯ, а ние сме готови да подготвим за Вас изцяло и всички документи по Вашата заявка за патент в България!
Как се получава патент в България?
Колко време отнема получаването на патент в България?
Колко дълго действа един патент в България?
Мога ли да получа друг вид защита за изобретение в България освен патент?