Към момента няма процедура, която да позволява издаването на патент, който да действа по цял свят. Изразът „световен патент“ сам по себе си не носи смисъл. Съкращението „PCT“ идва от Patent Cooperation Treaty (Договор за патентно коопериране). Заявката, подадена по този договор, често се нарича PCT заявка или международна заявка за патент. Това обърква заявителите, че е възможно получаване на „световен патент“.
Международната публикация е от изключително значение за всеки, който търси закрила на патент в различни страни по света. Самият Договор за патентно коопериране помага на заявителите, като им спестява усилия, време и средства. Той служи на националните патентни ведомства при вземане на решения по заявките за патенти. Освен това дава публичен достъп до богата техническа информация, свързана с тези изобретения. С подаването на една международна заявка за патент съгласно РСТ, заявителите могат едновременно да търсят защита за изобретение в 156 страни.
PCT заявката не дава възможност за получаване на международен патент, а предоставя възможност да се търси патентна защита за изобретението едновременно в голям брой страни чрез подаване на една „международна“ патентна заявка. Такова заявление може да бъде подадено от всеки, който е гражданин или пребивава в договаряща държава по РСТ. Обикновено заявката е добре да бъде подадена до националното патентно ведомство на договарящата държава, на която кандидатът е гражданин или пребиваващ, или по избор на заявителя в Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) в Женева.
И въпреки, че се подава една заявка за патент за голям брой страни, то резултатът от процедурата не е световен патент. Издаването на патенти остава отговорност на националните или регионалните патентни служби в така наречената „национална фаза“. Финалният резултат от процедурата пред Международното бюро е международна публикация на заявката. PCT заявката има структурата и съдържанието на всяка друга патентна заявка. [вижте повече за заявка за патент]
Международната заявка може както да използва приоритет от българската заявка, така и да бъде подадена директно. Подаването на международна заявка става на един език. Заплаща се един набор от такси. Преди да подаде международна заявка, заявителят може да депозира заявка за патент в България или полезен модел в България. По този начин заявителят получава допълнително 12 месеца приоритетен срок. С тях може да удължи процедурата по подаване на международната заявка. В рамките на 12 месечния срок от получаване на дата в България трябва да се подаде самата международната заявка. Тези 12 месеца обуславят срок за използване на приоритет. Международното бюро не издава световен патент.
Международното бюро има единствено задължение да направи формална проверка (експертиза) на заявката. От изключително значение е верността и коректността на данните, които се попълват в заявлението на PCT заявката. Въпреки подробните PCT указания на Световната организация по интелектуална собственост, които са разписани на повече от 160 страници, попълването на заявлението е сложен процес, който отнема време, ако преди това не сте се запознали с указанията в детайли. Опитът на патентен представител, който познава PCT процедурата, би бил от голяма полза, както за бързото и коректно оформяне на заявката, така и за определяне на таксите по процедурата.
Международното проучване е на практика търсене в патентните бази данни. То дава анализ на патентоспособността на изобретението. Проучването се извършва от „Международен проучвателен орган“ (включващ едни от най-големите патентни служби в света). Международният проучвателен орган идентифицира публикувани патентни документи и техническа литература от областта на изобретението (предварително патентно проучване), които имат отношение към неговата патентоспособност и изготвя писмено становище относно потенциала за патентоване на изобретението. Международният проучвателен орган не взема решение по заявката. В процеса на международното проучване не може да се постанови отказ или да се издаде патент.
Докладът от Международния проучвателен орган има чисто информационна цел. Той дава предварителна оценка на състоянието на изобретението. Важно е описанието и претенциите на заявката да са изготвени, съгласно общите изисквания за оформяне. Международният проучвателен орган може да извърши частично проучване или въобще да не извърши такова, поради неясноти и неточности. Таксите при непълен доклад или при отказ от извършване на проучване не се възстановяват. За заявителите от България има 2 опции за избор на Международен проучвателен орган – Европейското патентно ведомство (ЕПВ) или Федералната служба за интелектуална собственост на Русия (РОСПАТЕНТ).
Международна публикация се извършва възможно най-скоро след изтичането на 18 месеца от най-ранната дата на подаване на заявката. Съдържанието на международната заявка се разкрива пред света чрез публикация. Ако Международният проучвателен орган е имал възможност да извърши проучването, то резултатите от него се публикуват заедно със заявката. Необходимо е да се уточни, че в някои случаи Международният проучвателен орган може да откаже извършване на проучване. Това се случва, когато от претенциите на заявката, както и от описанието, не може да се извлече обектът на заявката, т.е. изобретението остава неразбрано или неясно.
Допълнителното международно проучване не е задължително и е по избор на заявителя. То се извършва от втори Международен проучвателен орган, който може да идентифицира, по Ваше желание, публикувани документи, които е възможно да не са били открити от първия Международен проучвателен орган, който е извършил основното проучване. Международна предварителна проверка (експертиза) е също възможност, предоставяна от Международното бюро по избор на заявителя. Някой от Международните проучвателни органи, по Ваше искане, може да извърши допълнителен анализ на патентоспособността, обикновено върху изменена редакция на претенциите и описанието. Тези дейности се заплащат допълнително.
Националната фаза е периода след приключване на съществената процедура по PCT заявката. Обикновено започва от датата на международната публикация до 30 – 31 месеца от дата на подаване на международната заявка или от датата на заявката, от която се претендира за приоритет (когато има такава). До крайния срок на база международната заявка трябва да се подадат заявки за патенти и полезни модели директно в националните или регионални патентни служби според страните, в които се търси защита. Откриване на национална фаза може да стане чрез заявка за патент в България или друга държава от интерес или например чрез подаване на заявка за Европейски патент. След това заявките се разглеждат по реда на националното или регионалното законодателство. Ето защо не съществува световен патент, а отделните служби издават патент за изобретение, който действа за дадената територия. Действието на патента се определя от датата на подаване на международната заявка.
Ние от Инженерна патентно-правна кантора „Би Ви & Ко“ сме готови да поемем подготовката на всяка Международна заявка за патент, включително и да изготвим претенции и описание към нея. Тодор Комилев има дългогодишен опит като експерт по Договора за патентно коопериране. Представителството от Тодор Комилев пред Международното бюро, както и неговите познания по цялата PCT процедура, могат да спестят на клиентите на „Би Ви & Ко“ ценно време и финансови ресурси.
Има ли световен патент?
Каква е цената на международната заявка за патент?
Необходим ли е представител по международната заявка за патент?
Защо да подадете международна заявка?